Америка трябва да продължи да отстоява моралните аргументи в полза на демокрацията
Писателят е директор на програмата за Турция в Института за Близкия изток и автор на „Войната на Ердоган: борбата на един силен човек у дома и в Сирия“
Президентът Джо Байдън многократно е представял войната в Украйна като битка между демокрацията и автокрацията. Ранните му усилия да събере подкрепата на демократичните съюзници зад борещата се нация породиха обилни коментари за нарастващото значение на либералните демократични норми при оформянето на световните дела. Експерти и политици побързаха да твърдят, че Вашингтон е изкривил дъгата на историята от реалната политика към възвишени принципи.
Две години след началото на войната обаче става ясно, че се е случило точно обратното. Инвазията на Русия принуди демократичния свят да се върне към политиката на сила и да търси по-тесни връзки с онези, които смятат за по-малки автократи от този в Москва. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган е един такъв лидер. След като го отбягваше години наред, Вашингтон сега замълча за авторитарните маниери на турския силен човек, който се смята за ключов съюзник в усилията за сдържане на Русия.
Желанието на администрацията на Байдън да приеме Ердоган в Белия дом — въпреки че посещението впоследствие беше отложено, според съобщенията поради промяна в графика — и скорошният пакет от военна помощ за Украйна са последните признаци за промяната на турския президент богатства.
Байдън не винаги го е обичал. Като кандидат той нарече Ердоган автократ и призова САЩ да подкрепят опонентите му. Той е първият президент от две десетилетия, който не приема Ердоган в Белия дом през първите му три години на поста. Автократичното управление на Ердоган, атаките срещу сирийските кюрди и забавянето на присъединяването на Швеция към НАТО му спечелиха гласни противници и в Конгреса на САЩ.
Но войната в Украйна промени нещата. Вашингтон наскоро одобри пакет от военна помощ, който проправя пътя за по-тясно турско-американско отбранително партньорство. Няколко години след като САЩ спряха Турция от водещата американска програма за изтребители F-35 като отмъщение за закупуването на произведената в Русия система за противоракетна отбрана S-400, сега те преговарят с Анкара за закупуване на повече експлозиви, за да предоставят боеприпаси на Украйна. Партньорството е настроено да превърне Турция в най-големия продавач на артилерийски снаряди за САЩ. Това следва неотдавнашното решение на законодателите на САЩ най-накрая да подпишат продажбата на американски бойни самолети F-16 на Анкара, след като Турция одобри приемането на Швеция в НАТО.
Всичко това показва ясно, че руската инвазия в Украйна принуди администрацията на Байдън да смекчи идеалистичните си амбиции и да приеме демократичните недостатъци на своите съюзници. Това не е изненада. За САЩ, както и за други велики сили, международните дела рядко са били около идеали. По време на Студената война, когато Вашингтон твърдеше, че е начело на свободния свят, САЩ прегърнаха една недемократична Турция в нейната борба за сдържане на Съветския съюз. САЩ използват същата книга днес.
Не е трудно да се разбере защо Вашингтон обърна нова страница в отношенията си с Анкара. Турция беше ключов играч във войната. Малко след като Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г., Турция ограничи транзита на руски военни кораби от Средиземно море към Черно море. Тя предостави въоръжени дронове на Украйна и посредничи при сделка за зърно между враждуващите страни, която помогна да се предотврати изпадането в бедност на милиони хора. (Русия отказа да удължи споразумението през юли 2023 г., въпреки че преговорите за подновяването му продължават.)
Администрацията на Байдън може да си помисли, че намаляването на акцента върху свободите и правата в страни партньори като Турция е цена, която трябва да плати да сдържа Русия и да защитава демокрацията. В действителност политиката на администрацията подкопава тази цел. Голяма част от света вижда партньорствата на Вашингтон с автокрациите като доказателство, че американските действия в Украйна не са за защита на свободата, а по-скоро за прокарване на нейните геополитически интереси. Това не само подкопава доверието в подкрепата на САЩ за демокрацията, но също така не позволява на недемократичните съюзници да се присъединят към усилията за изолиране на Москва.
Това, което администрацията на Байдън може да направи вместо това, е да представи войната като битка не за демокрация, а за международно право, тъй като руската агресия е крещящо нарушение на Устава на ООН. Това би позволило на администрацията да продължи да работи с демократично предизвикани съюзници като Турция за сдържане на Русия.
В същото време САЩ трябва да продължат да отстояват моралната аргументация за демокрацията в световен мащаб. Това изисква натиск върху Ердоган за неговите нарушения на правата на човека и демократичните норми. Както казва Байдън, защитата на демокрацията е определящото предизвикателство на нашето време. За да го посрещнат, САЩ трябва да спрат да налагат меко демокрацията със своите съюзници.
