Америка трябва да продължи да отстоява моралните аргументи в полза на демокрацията

Писателят е шеф на програмата за Турция в Института за Близкия изток и създател на „ Войната на Ердоган: битката на един мощен човек вкъщи и в Сирия “

Президентът Джо Байдън неведнъж е представял войната в Украйна като борба сред демокрацията и автокрацията. Ранните му старания да събере поддръжката на демократичните съдружници зад борещата се нация породиха значителни мнения за възходящото значение на демократичните демократични правила при оформянето на международните каузи. Експерти и политици побързаха да настояват, че Вашингтон е изкривил дъгата на историята от действителната политика към възвишени правила.

Две години след началото на войната обаче излиза наяве, че се е случило тъкмо противоположното. Инвазията на Русия принуди демократичния свят да се върне към политиката на мощ и да търси по-тесни връзки с тези, които считат за по-малки автократи от този в Москва. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган е един подобен водач. След като го отбягваше години наред, Вашингтон в този момент замълча за властническите обноски на турския мощен човек, който се счита за основен съдружник в напъните за въздържане на Русия.

Желанието на администрацията на Байдън да одобри Ердоган в Белия дом — макар че визитата след това беше отсрочено, съгласно известията заради смяна в графика — и скорошният пакет от военна помощ за Украйна са последните признаци за смяната на турския президент благосъстояния.

Байдън не постоянно го е обичал. Като претендент той назова Ердоган автократ и прикани Съединени американски щати да поддържат съперниците му. Той е първият президент от две десетилетия, който не приема Ердоган в Белия дом през първите му три години на поста. Автократичното ръководство на Ердоган, офанзивите против сирийските кюрди и забавянето на присъединението на Швеция към НАТО му завоюваха гласни съперници и в Конгреса на Съединени американски щати.

Но войната в Украйна промени нещата. Вашингтон неотдавна утвърди пакет от военна помощ, който проправя пътя за по-тясно турско-американско отбранително партньорство. Няколко години откакто Съединени американски щати спряха Турция от водещата американска стратегия за изтребители F-35 като възмездие за закупуването на създадената в Русия система за противоракетна защита S-400, в този момент те договарят с Анкара за закупуване на повече експлозиви, с цел да дават муниции на Украйна. Партньорството е настроено да трансформира Турция в най-големия продавач на артилерийски снаряди за Съединени американски щати. Това следва неотдавнашното решение на законодателите на Съединени американски щати най-сетне да подпишат продажбата на американски бойни самолети F-16 на Анкара, откакто Турция утвърди приемането на Швеция в НАТО.

Всичко това демонстрира ясно, че съветската инвазия в Украйна принуди администрацията на Байдън да смекчи идеалистичните си упоритости и да одобри демократичните дефекти на своите съдружници. Това не е изненада. За Съединени американски щати, както и за други велики сили, интернационалните каузи рядко са били към идеали. По време на Студената война, когато Вашингтон твърдеше, че е отпред на свободния свят, Съединени американски щати прегърнаха една недемократична Турция в нейната битка за въздържане на Съветския съюз. Съединени американски щати употребяват същата книга през днешния ден.

Не е мъчно да се разбере за какво Вашингтон обърна нова страница в връзките си с Анкара. Турция беше основен състезател във войната. Малко откакто Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година, Турция ограничи преноса на съветски военни кораби от Средиземно море към Черно море. Тя даде въоръжени дронове на Украйна и посредничи при договорка за зърно сред враждуващите страни, която оказа помощ да се предотврати изпадането в беднотия на милиони хора. (Русия отхвърли да удължи съглашението през юли 2023 година, макар че договарянията за подновяването му не престават.)

Администрацията на Байдън може да си намерения, че намаляването на акцента върху свободите и правата в страни сътрудници като Турция е цена, която би трябвало да заплати да сдържа Русия и да пази демокрацията. В реалност политиката на администрацията подкопава тази цел. Голяма част от света вижда партньорствата на Вашингтон с автокрациите като доказателство, че американските дейности в Украйна не са за отбрана на свободата, а по-скоро за пробутване на нейните геополитически ползи. Това освен подкопава доверието в поддръжката на Съединени американски щати за демокрацията, само че също по този начин не разрешава на недемократичните съдружници да се причислят към напъните за уединяване на Москва.

Това, което администрацията на Байдън може да направи вместо това, е да показа войната като борба не за народна власт, а за интернационално право, така като руската агресия е крещящо нарушаване на Устава на Организация на обединените нации. Това би позволило на администрацията да продължи да работи с демократично провокирани съдружници като Турция за въздържане на Русия.

В същото време Съединени американски щати би трябвало да продължат да отстояват моралната обосновка за демокрацията в международен мащаб. Това изисква натиск върху Ердоган за неговите нарушения на правата на индивида и демократичните правила. Както споделя Байдън, отбраната на демокрацията е определящото предизвикателство на нашето време. За да го посрещнат, Съединени американски щати би трябвало да спрат да постановат меко демокрацията със своите съдружници.